Един опит с житния режим

Във връзка с наближаващия „ЖИТЕН РЕЖИМ“, ще ви предоставим един авторски материал от ученик на Школата… надяваме се да ви е максимално полезен!

Материалът е писан преди повече от 10 години, но времето за провеждане на режима почти съвпада, като дати… Само че тази година, 2019, житният режим ще започне от 20 февруари – сряда.

26.II.144(2008) г.

София – Изгрев

Един индивидуален опит с житния режим

 23 февруари – 3 март 2008

(част І – опитности и размисли до четвъртия ден)

І. Имаме голям шанс да узнаем за най-автентичния начин, по който е бил провеждан житния режим от Учителя, предаден ни от бр.Жоро от Габрово.

ІІ. Стремежът ни е да го изпълним абсолютно точно, според изложените правила и методи – и досега това е успешно.

ІІІ. Стотиците и хиляди мисли в беседите, както и множество упражнения в Школата, показват, че Учителят на Бялото Братство и всички сили и хора, които са негови изразители, се борят за уравновесяване на унификация и индивидуални варианти. Всеки, който иска да наложи само едното, не е от тази Школа.

ІV.  В настоящия индивидуален експеримент се очертаха някои интересни и полезни подробности и изводи. Никой не е длъжен да ги приложи за себе си, понеже може да има собствен опит, но е би било любопитно за някои това да се сподели:

1. Братя и  сестри от Братството, включително и сестра Йорданка, са споделяли с някои от нас, които сме общували с тях, че така изложеният начин за провеждане на житния режим е един опит на Учителя да го даде в най-облекчен вид, за да могат да се справят и хората с най-слаба воля и най-непретенциозни критерии, като прохождащи в това Учение. В този вид – по три пъти на ден, макар и само с по 30 до 33 грама грухана пшеница (три равни супени лъжици), с по една ябълка и три ореха, особено като се изпълни стриктно съветът за дъвченето на всяка хапка 99 пъти, насищането и силата, която получаваме, са тъй големи, че човек изпълнява режима по този начин, само защото е казано, а не защото е гладен.
2. Учителят е искал да покаже, че огромната ефективност на правилното и чисто хранене при този най-лесен вариант води естествено до мисълта и решението да го изпълним в бъдеще и с по един прием на ден. Имаме примери, че някои от братството го правеха така – според по-високия критерий на Учителя, ученикът да се храни само веднъж дневно. Тази мощ, тази радост и щастие и тази пъргавост на тялото и будност на съзнанието, това отпадане на болестите, които се явяват само при едно хранене дневно, са тъй удивителни, че

3. ученикът може да ги запази и усилва дори и с хранене през ден или веднъж в седмицата, както са правели някои светии в миналото и някои днес, и то не непременно с житен режим. Учителят говори и за този идеал,

4. а методът на Бялата ложа през вековете, основен и за нашата Школа, да се посреща изгревът на слънцето и да се гледа в него, дава такова свръхнасищане с енергия и фина слънчева материя, че днес има стотици хора по света, които въобще не ядат, приемайки слънчевите лъчи през очите си. Тук има да решаваме един такъв проблем: на едно място Учителят казва, че слънцето трябва да се гледа само 15 секунди, след като изгрее изцяло, и после да се затворят очите; докато съвременните представители на този вид „сурия йога“ се тренират да гледат с часове и твърдят, че затова въобще не са гладни и не ядат. В Словото в България има и упражнения за мигновено поглеждане в слънцето  когато е силно, особено на зенита, но не за повече от миг; или последователно, през известно време, за да не ослепеем. Съветът, след изгрев да го гледаме само 15 секунди, не произтича от толкова от опасността да се увредим очите, а от необходимостта, като затворим очи, ако не сме си измествали погледа от слънцето и в ретината остане само едно светло петно, да се явят последователно три образа-символи, които са програмата на деня за всеки ученик поотделно. Това е тъй сигурно, че не е нужно човек да е ясновидец, за да ги види. По-трудно е тяхното тълкуване. Това обаче става само при „чучулигите“, а не при „бухалите“ – зависи човек от коя порода е:на дневните птици и животни или на нощните. При това са нужни повече ранни лягания и посрещания на изгреви без прекъсване, с поне един час гледане на небето преди изгрева, за да се прояви този феномен. Тези приятели, които си стоят в интернет след 9 вечерта и след изгрев слънце, та чак до 10 часа и повече, може да са големи интелектуалци и много комуникативни, но това е сигурен белег, че те не са в Школата. За тях светските интереси, контакти и удоволствия са по-важни от присъствието в Клас нощем и полетите из вселената.

5. Дъвченето на пшеницата и „дъвченето“ на водата са известни на четящите беседи отдавна, но единици го изпълняват. За това се иска не само воля, но и избор и любов: с кои хора и неща искаш да живееш  – несъвършените, които са около нас и готвят ястия, ядат и пият когато, каквото и като им падне; или съвършените на небето и на земята.

Опитът показва, че понякога 99 пъти дъвкане  не стигат, за да стане хапката на течна кашичка. Обаче броенето наум до 99 е необходимо, понеже това е кабалистичен акт, който има своето въздействие. Ученикът е свободен да дъвче и повече, ако в храната са останали частици – над 99 вече не трябва да се брои, за да остане въздействието на това магическо число. Всяка поемка вода се „дъвче“ 11, 20, 29, 38, 47 пъти (кратни на 2) или повече, в зависимост от волята и времето на човека и от това, какво иска да постигне чрез съответното число дъвкания. Понеже водата се пие в Лунен астрологически час, а това важи и за храненето от началото на Юпитеров, храненето по този начин не бива да превишава 2/3 от астрологическия час, понеже след споменатите часове следват Сатурнов и Марсов.

Преди да разгледаме храненето по астрологически часове, ще допълним саамо това, че в Школата съществува формула за съотношението на броя дъвкания към броя преглъщания за единица хапка (поемка на вода). Животното в нас, Змията, чиято уста е гърлото ни, бърза лакомо да преглътне, без да се интересува дали храната е сдъвкана. От това следват тлъстеене, стареене, изгърбване и един куп болести. Дългото дъвкане, и то на оригинална, сурова растителна храна, както и на водата, извличат от тях ядрена, а не атомна или молекулна енергия, с които се справят донякъде стомахът и червата. Тази фина енергия се възприема единствено през небцето и отива в мозъка, който дава команда на всички системи и органи, че човек не е змия, прасе или крокодил и затова заслужава да бъде оформен като Човек. Несдъвканата храна, особено термично обработената и токсичната и, най-вече, консумираната след залез слънце, когато PH-то й се сменя смъртоносно, приета набързо от глътката на едри хапки и пратена в стомаха, бие аларма в организма за навлизане на опасен враг и отрова. Мозъкът дава команда на съединителната тъкан и мастните клетки да почнат да се размножават, за да могат да поемат боклука. При гърчавите хора, механизмът и видът на боклукчийниците в организма е друг. Но общо е правилото, че жълтината на сланината ни, с напредване на възрастта, е от набитата пикочна киселина, която идва от готвените храни. Животното се отличава по това, че гълта едри хапки, едри глътки – необузданата му лакомия или истински глад, понеже яде боклуци и не дъвче, го принуждават да удовлетворява либидото си по този начин, след като не ползва други.

Друг токсичен и перверзен начин за лъжене на либидото е да се гледа телевизия вечер, особено по време на ядене (ядене идва от „яд“ – „отрова“), с което у нас се внедряват много по-опасни инфернални съдържания – със звуци и образи, способни да стигнат чак до нашето ДНК. Неправилното хранене, дишане, пиене и гледането на изкуствена светлина, както и обездвижването или преработването поразяват само РНК-веригите – лунната ни структура. Образът обаче, скверната мисъл и реплика и пъкленият шум и звук и съчетание от звуци, особено от залез слънце до полунощ и рано след полунощ, атакуват с успех слънчевата ни същност, ДНК, която минава за неразрушима. Тогава вече се поставя въпросът дали ще оцелее монадата ни в това тяло; или дали въобще имаме душа, ако този вид „цивилизация“ и „култура“ ни харесва. За съжаление или не, същия вид поражения и даже по-тежки нанасят днес безжичните телефони, автомобилът и компютърът, в съчетание с електрическата светлина и електрическата и ефирната мрежа, в които сме уловени. Не само множествената склероза се влияе фатално от проводниците вкъщи. Без ежедневно възлизане пеш в планините, още от преди изгрев слънце; без събота и неделя навън  и нагоре и ползване на отпуските колкото е възможно по-далече от тази мрежа, ние сме обречени.

6. Относно съдовете за житния режим – мнозина го правим в метални съдове и термоси с метален корпус, а това изолира пшеницата и водата от електромагнитното поле на земята, понеже е в клопката на „фарадеев ковчег“.  Необходимо е да се носи вода от чист планински извор, а не да се ползва чешмяна или минерална, както се изтъква в базовото сведение. Нужни са мерки за експертно изследване на изворите около всяко селище, за да пием чиста вода, като за всеки извор се определят особеностите и се изкажат препоръки и евентуални ограничения и забрани. Носенето на вода в стомни е  най-доброто, обаче то е вече забравена традиция. Сега е по-леко да се пренася в пластмасови бутилки, но скоро след това водата трябва да се излива в стъклени. Крайно желателно е през деня тази вода да е на слънце, особено до обед. Като се има предвид, че обикновеното стъкло спира ултравиолетовите лъчи, то престоят за един ден в прозрачен пластмасов съд не е опасен и даже препоръчителен, понеже той пропуска тия лъчи. За по-продължителен престой на вода ни трябва кварцово стъкло, но трябва да видим къде се продават или произвеждат такива съдове. Престоят в съд с възможно най-чисто сребро е най-полезен, като се има предвид, че среброто е 30 хиляди пъти по-антисептично от карболовата киселина. Може да се ползват и чисти сребърни монети и предмети във водата (зависи кой г за какво ги е ползвал до този момент) , но според днешната наука усвояването на среброто в твърд вид е много по слабо и неефективно от ползването на течно, колоидно сребро. Има фирми, които го произвеждат  продават. Запознатите с часовата астрология обаче знаят, че пиенето на чиста изворна вода направо от изтичащия извор, особено в лунен час, превъзхожда по сила и ефективност абсолютно всички престояли води, та дори и в сребърен съд или с колоидно сребро. Живата природа, неумъртвена в ръкотворни съдове и машини,  е в постоянно движение и затова в нея живее Духът. Духът се отличава с движение, а то е израз на живота и любовта и носи живот и любов. Препоръчва се, преди пиене на водата, тя да се прелива от съд в съд интензивно, за да се съживи – инак „заспива“ енергийно до три денонощия и половина след наливане от извора. Затова тя се съживява най-добре при кипене. Затова и кръвта ни, когато сме в движение, а не седнали или легнали, се изпълва с Духа. Лежащото положение, когато е за почивка и сън, и то в установените от Природата времена, изпълва тялото ни с Мировата Душа, възбужда алфа-ритъма на биотоковете на мозъка, който е с честота от 8 до 12 трептения в секунда и затова влиза в резонанс с електромагнитното поле на Земята, което има точно същата честота. Затова от там и по такъв начин имаме достъп до неизчерпаем океан от енергия. Но това може да стане, само след като сме пили вода с „дъвчене“ в Лунен или Нептунов астрологически час (следобедния Юпитеров) и когато сме заспали най-късно до 9,30 ч. вечерта. Този краен срок важи за учениците от Общия клас; истинските ученици от  Специалния са заспали до 19,30, а учениците и адептите от по-горните класове заспиват с птиците, за да могат да летят из цялата вселена. Всеки прави своя избор в живота – с кого, как и за какво ще живее. Релаксацията е цял дял от йога (принципът и упражнението „савазана“) и от съвременната духовна психопрофилактика и терапия и при нея ние трябва да се отпусне напълно, забравяйки всички проблеми и тревоги; отпускаме даже и мускулите си.  Ранното заспиване и събуждане има своя резон и в едно откритие на съвременната наука, според което силовите линии на земята сутрин са вертикални, после постепенно се извъртат и вечер и нощем са хоризонтални.  Значи, не е без значение кога гръбначният ни стълб в какво положение е. Ако това научно твърдение е вярно, стават съвсем нагледни думите на Учителя, че който спи по време на изгрева, върху нервната му система се стоварват разрешителни енергии със силата на Ниагарския водопад.  Който не е в хоризонтално положение вечер, когато и силовите линии са такива, става същото. Не е трудно да си представим тогава защо рядко доживяваме и един век, след като сме програмирани от Природата да сме живи, здрави и млади  физически със стотици, а може би и хиляди години.

Посветените носят вода само на болните, абсолютно неподвижните. Който има висок идеал и е болен, но поне малко може да се движи, той трябва да лази, но да отиде в планината, казва Учителят. Истинският ученик може да си носи вода и вкъщи с най-добрите съдове и да я преварява, но предпочита да отпива от струята на извора при самото му изтичане. Тогава във водата има Дух. Упражнението за „дъвчене“ естествено затопля всяка глътка и няма опасност от настинка. Никога  трябва да се пие студена вода или напитка наведнаж, и то потен, без смяна на бельото. Това, което правят децата в училище направо от крана или ледената бутилка, след като са си играли и тичали, е истинско народно бедствие. Антибиотиците са неизбежни след това, както и след начина, по който се хранят и живеят вкъщи.

7. Още за дъвченето житото и на водата, с меда на небцето. Казано е, че Учителят е държал меда на небцето и при дъвченето на водата, той се е разтварял, но и е влизал в мозъка. Мекото небце е „стомахът“ на главата в устната кухина., то отговаря на знака Рак и на Луната. Опитът показва, че медът не може да се задържи там и пада, като се разтваря в устата, ако дъвчем докато се стопи. Това ни принуждава да държим меда с езика си към небцето, за да има плътен контакт и проникване, а по-опитните могат и да го разтриват с език, но без да се губи качеството и ритъмът на дъвченето на водата. Още във втората фундаментална беседа от Неделните, Учителят говори за дъвченето на сурово жито без нищо друго, но това е за най-напредналите ученици и се казва, че не касае житния режим през февруари. От опит знаем, че дъвченето на малка хапка сурова пшеница, даже и когато е омекотена от стоене във вода, води до получаване на дъвка от жито, която не може да се разруши поне два часа – толкова мощни са силите в нея. Ако имаме време и желание да дъвчем тая „дъвка“ докато се стопи, то ще възприемем направо в мозъка цялата й ядрена енергия. Има сведения, че някои са правили това и са се подмладявали, изчезвали са всичките им болести, космите на старците  почернявали, а на плешивите израствала коса. За това обаче са необходими поне 7-8 месеца такъв режим. Има една хипотеза, че Учителят препоръчва през февруари облекчения режим с ябълки, мед и орехи, понеже слънцето минава през Водолея, а това възбужда силите на универсализацията. Пшениченото зърно, само по себе си, е абсолютен индивид – „неделим“. То е най-напредналото същество в еволюцията на растенията и затова е растителен символ и израз на духа, на искрата Божия, на монадата. Според Учителя, няма две еднакви житни зърна, каквито са и снежинките, поради което в тях се крият разумни души с монада. От всяко едно, Той казва, че може да създаде човек.  Значи, истинският човек, за разлика от останалите същества и даже много ангелски йерархии и богове, се отличава с различието и уникалността на своя дух, какъвто няма и няма да има никога в историята на цялото Битие. Именно затова индивидът, същинският човек като монада, се противи на всяка унификация и асимилация. Но монадата трябва да се развие, да израсте и даде плод – това е поли-началото в зрелия човек, който вече живее, за да дава. От индивид, той се е превърнал в личност. Тогава той иска и може да търси общ език и общи форми на живот с другите различни същества. Ето защо, съвършенството е единство на вярност към себе си и хармонична координация и обмяна с другите. Обмяната на веществата и съществата се реализира от персонализацията и универсализацията на съзнанието. Твърде държащите на себе си индивидуалисти и аутици, упоритите себелюбци, горделивци и особняци, имат лоша обмяна на веществата и се съпротивляват на обмяната със съществата. След като житните растения са едносемеделни и житото най-трудно се „предава“, то по време на Водолея, чрез житния режим, има шанс да се смеси с двусемеделни растения, каквито са ябълката и орехът, и тогава сдъвкването му става почти веднага, без проблем, само дето трябва да се спази броят на дъвканията, докато всичко стане на млечна каша. Дали тава са киселините и веществата, които „снемат“, защитата му, дали е от женското естество на двусемеделните, но житото тогава се „предава“ и става склонно за живот в семейство и колектив. До този момент то е търпяло само колектива на „своите си“  – житния клас, – но трябва да се научи да слиза и сред народа… Точно по тази причина, може би, е тъй приятен и благодатен демократичният житен режим, даден от Учителя, въпреки че противоречи на каноните на разделното хранене. Има хора, които искат да приложат житния режим и разделно, като приемат пшеницата, ябълката и орехите в различни часове. В едно отношение те са прави, но тогава не е сигурно дали житото ще се възпита да преминава в брак и различно общество, а „жените“ – ябълката и орехът – дали биха добили „понятие“ за самодостатъчност.
8. За „интелектуалците“ може да се добави, че житният режим води до естествено желание за заспиване рано вечер, понеже урегулира изконните механизми и центрове в човека с искра Божия, който е създаден да бъде „чучулига“.  И най-интелигентният и духовен „бухал“  убива себе си и някои свои чакри и органи с много часове на стола, особено вечер до полунощ и след това, не можейки по никакъв начин да изпълни завета на Учителя, че Природата разрешава на ученика само три часа умствен труд в денонощието и два часа физически. За нас, заразените от Петата раса, която вече си отива, изпълнението на тия две правила изглежда невъзможно – ще „изпуснем“ твърде много сетивна информация, труд, развлечения и общуване… Претоварването на нервите, стомаха и мускулите в Старото човечество го води неизбежно до бездната – то ще си отиде, накъдето е тръгнало. То не би могло да разбере по никакъв начин съвета на Учителя за „минималната дейност“.  Самият „живот“, самата „цивилизация“ и битовите и астрални навици, програмирани от силите на разпада и злото, ни натоварват тъй много, че ние си отиваме само за някакви си 60-70-80 години. Някои така имат сметка от нас, от остатъците ни, от изпиването на енергията ни. Учителят е реалист, препоръчва и термично обработената храна, и „манджите“, за да храним и старите си клетки, да не вдигнат бунт. Но никога не бива да забравяме за високия идеал:„Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе… Слънчевата светлина представлява небесния огън. Плодовете зреят на слънчевата топлина, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи; а праната –  жизнените елементи – отива във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а въпреки това боледувате и умирате. – Защо ? – Сгрешили сте нещо.“ (Неделна беседа „Да наследя!“, 19.ХІ.1922, том “Живият Господ”, София`1948, печатница „Житно зърно“, Изгрева) Ние сме наблюдавали как живеят най-достойните ученици на Учителя, които са слушали внимателно словото Му  (и не само са слушали) – и не видяхме нито едно изключение истински ученик да ни приеме на гости вечер след залез слънце, да не стане в 8 часа вечерта да не си тръгне, където и да се намира; да яде много и бързо и да пие студена вода или напитки на едри глътки, едновременно с яденето;  да чете книга или да говори, докато се храни.Веднъж един приятел от Вътрешната Школа сподели, че попитал Учителя защо напоследък не може да възлиза съзнателно в невидимия свят и в Школата. Той го погледнал и веднага запитал за колко време се нахранва. Братът отговорил, че понеже има много работа, от известно време се наяжда набързо, за 5-10 минути. Учителят казал, че  за съзнателно възлизане в Школата нощем трябва да се яде, с интензивно дъвчене, минимум 20 минути, а за по-сигурно – от 30 до 40. Нашият опит с житния режим показва, че една порция пшеница от 30 грама, с една ябълка и три ореха, ако се дъвчат според правилото, отнемат миниум 20 минути. Но тези правила и методи ги спазваха само онези възрастни братя след Учителя, които бяха истински ученици, дълбоко съсредоточени в себе си, в Словото и Делото. Това не попречи тези скромни хора да летят нощем по звездите и да бъдат, едновременно, и най-културните и начетени хора на мисълта и модерната култура и наука, които познаваме. Те не изпускаха концерт или спектакъл на Бялата Ложа в града или столицата, когато имаше такъв. Знаеха повече от всички нас и дори от експертите кои филми, пиеси, композитори, учени, лектори  и музиканти са представители на Светлите Сили. Изумяваше ни личното им приятелство и познанство с гении и таланти от цял свят, които създават такива творения; някои от тях сами бяха изтъкнати учени, артисти, художници, музиканти и даже политици и военни.  Чудехме се как е възможно да не закъсняват горе след такова мероприятие – и пак да се явяват навреме нощем в Школата! Нямаше никакво друго обяснение, освен маневрите с времето или ползването на резервни тела, понеже не само Учителят умее да се излъчва, телепортира и клонира, при нужда. Защо тия удивителни хора употребяваха понякога и ръкотворна техника, и то по-добре от майстори и виртуози, това е особен въпрос, за който може да се говори. Категорично знаем, че некротехника се създава и използва предимно от Черната Ложа в космоса, за да атрофира сетивата и способностите ни и после да ни смуче енергията. Защо тогава даже Учителят е имал радиоапарат, солидна библиотека и научни уреди и инструменти, които сме виждали в стаята му, след като може да вижда, чува и знае всичко? Защо е ползвал лампа с вечно гориво, непозната на съвременната цивилизация? Защо е имал летящи космични кораби и дори е заставал начело на цели армии през войните, преди решаващи за историята бойни действия? – Това е нещо, което нашите бедни глави трудно могат да поберат.
9. Още малко подробности за храненето по време на житния режим, например, за изяждането на ябълката, пиенето на житената вода и пр.  Учителят препоръчва ябълка, а сигурно и почти всеки друг плод, да се изяжда изцяло, като се оставят и посадят само семките. Огризки не е хвърлял. Ако опитате, ще видите, че е напълно възможно да се сдъвче и дръжката и дори твърдият, люспест семедел, понеже най-твърдите части на растението имат най-много вещества и енергия. Въпрос на зъби, време и търпение…

Относно изпиването на минимум литър и половина вода дневно: ако се съобразяваме с лунните часове, то от изгрев до залез има само по два Лунни, а в четвъртък и събота – само по един (и не случайно). Как тогава да изпием толкова много вода с дъвчене само за един или два часа?  За хората е възможно, но не по истинския начин – първо, дъвченето на водата е задължително; второ, малките количества храна или течност в стомаха отговарят на размера му в нормално състояние. Затова се препоръчва, в рамките на един лунен час, една четвърт от цялата вода да се изпие на два пъти, след почивка. В четвъртък и в събота, а и по друго време, когато може да се осигури достатъчно дистанция между всеки от трите астрологически часа за хранене, вода може да се пие и във Венерин, и даже в Меркуриев час, по изключение. Забраната за ядене и пиене е в Марсов и Сатурнов час.

10. Понеже тук стигнахме до темата за астрологическите часове, трябва да се поясни, че винаги трябва да планираме предварително храненето и пиенето на другия ден така, че да има по-голямо разстояние между часовете за упражнението –  естествено, в рамките от изгрева до 1 час до залеза.   В един ден, от изгрев до залез, има два Слънчеви и два Юпитерови часа (в понеделник,  четвъртък и събота), два Слънчеви и един Юпитеров (вторник), един Слънчев и два Юпитерови (сряда), един Слънчев и един Юпитеров – в петък. Тук не се споменават Венерините, също подходящи за хранене, понеже Венериният час е непосредствено след Слънчевия, а стремежът ни е да почваме всяко хранене в първата минута на Слънчевия или Юпитеровия час; във Венерин – само ако закъснеем за слънчевия; а при разделното хранене извън житния режим, Венериният час е времето за сладките плодове с костилка и другите полезни природни захари. Но за житния режим Венериният час е пръв в петък, така че в този ден трите часа за хранене са отдалечени естествено на най-благоприятна дистанция.

Стои открит въпросът, дали по време на житния режим през февруари трябва да спазваме поста от четвъртък на обяд до петък на обяд. За тези, които искат да правят този експеримент, е достатъчно да изтеглят трите порции в четвъртък да са до обяд, а петък до обед да пропуснат първия Венерин час. Това може да има значение само за твърде напредналите ученици, които знаят от опит, че неспазването на класическия пост в четвъртък и петък затваря нощем достъпа до Небесната Школа. За нас беше откритие, като съобразихме, че вторият следзалезен час в четвъртък е Сатурнов. След като в четвъртък вечер Космосът се отваря  широко за Великото Училище и Небесните Полети, вечеря в Сатурнов час точно тогава, много повече от всяка друга вечеря след залез, е крайно вредна не само за здравето, но и за езотеричния живот на ученика. Малцина са опитните, които възлизат съзнателно нощем и през другите дни от седмицата, но и тогава методът е да не се яде преди изгрев и след залез слънце. Науката за разпределянето на храните по астрологически часове е дадена подробно в един материал за часовата астрология, който може да бъде предоставен на всеки желаещ, както и таблици за астрологическите часове.

Малко за символиката на храните, съставящи житния режим. Пшеницата, като най-съвършеното едносемеделно растение, отговаря на частта от формулата „дух, мощен като Бога и едно с Бога“.  Изворната вода отговаря на „душа, обширна като вселената“ и също дава този ефект на реално разширяване и свиване на душата; а щом е житена, тя е осияна от Бога и има вътре и есенция от искри Божии, а не само от „росинки Божии“, типични за Мировата Душа.  Капките лимон, максимум един на ден за всички пиения на вода, отговарят на „ум, светъл като слънцето“, което е и символиката и ролята и на орехите в житния режим. Защо те са три на едно хранене и девет дневно – това са също дълбоки кабалистични тайни. Ябълката отговаря на „сърце, често като кристал“ – и трябва да се каже, че тя е най- чиста и осияна от Духа и от Бога именно в това съчетание с орехите и житото, въпреки че е приятна и полезна и взета отделно. В дълбоката философия и митология на Всемирното Братство, както и в Свещеното Писание и на други места, тя е плодът на грехопадението и раздора, но само когато не сме послушали Бога е не сме отдали сърцето си другиму, а не първо Нему. Като двусемеделно растение, тя има основен корен, който не изсъхва както при едносемеделните, плътно стебло и двоен семедел – символи на монофиксацията в смъртно същество, астралните чувствата и любовта с обект. Понеже е еквивалент на сърцето, тя символизира ангелското и човешкото семейство след грехопадението – така наречената „водородна любов“, при която даваме едновалентното си сърце на едного и на най-близките, на нашето сродно общество. За съжаление, ние го даваме изцяло на несъвършено същество и на едно затворено общество, без са сме се допитали първо до Бога. Затова, именно, Бог казва „Сине мой, дай Ми сърцето си!“. Това не изключва личния живот и личната любов, но ги въздига до ранга на понятието „зърнейство“ – формата на интимен живот на божествените същества, които са с „кухо стебло“, „брадат корен“ и „едносемеделни“. Те поставят волята на Бога на първо място и отиват където Бог ги прати, а се връщат при предпочетените едва след добре свършена работа. Тогава личната им любов е много по-прекрасна, непреходна, силна и щастлива, отколкото при сегашните „семейства“.  Затова може да се счита, че с участието на ябълката в житния режим, ние повишаваме нейната еволюция, съдействаме за изкупване греха на „водородната“ любов и на съответните паднали същества и помахаме на себе си и на другите да приключим със смъртта и преражданията – и да се устремим към безсмъртие.

Когато говорим за ученичество, ние знаем, че изпълняването на упражненията и задачите в школата, съответно на житни режим през февруари, изискват цялото ни внимание и всичката ни любов. Който иска да ги претупа, толкова и ще се ползва – той е още светски човек или последовател на други школи, който иска да прави меланж от живота си.  Хубаво нещо са широките интереси и пъстрата въртележка на света, те внасят в човека разнообразие, но ученикът се връща към тях само в свободното си време, ако има нужда от това или трябва да помогне някому. Свободният от задължения трябва да излиза сутрин на слънце и дори през февруари, да посреща изгрева на слънцето, а при топло и тихо време – да пече гърба си на слънчевите лъчи по време на житния режим. Практиката да се пеят духовни песни от 8 до 10 ч. сутринта, особено във Венерин час,  докато човек се разхожда в парка или работи в градината си, или след като е изпил водата си в Лунен час. Това отговаря на две от  ритмологическите системи на Школата. То може да се съчетае със слънчевата баня. Що се отнася до къпане, най-подходящ е лунният час от обед до преди залез сред природата – със слънчева вода;  или рано слез залез слънце – вкъщи. Във всичките други часове извън изпълнението на житния режим, той се храни със Слово Божие и други истински феномени на  Новата култура,  понеже това предпочита. Той няма вкус към ферментирали познания и фойерверки, не се блазни от обществени и дори „братски“ инициативи, при което пак ще е в центъра. Водачеството и тщеславието са отдавна мъртви в него, ако въобще ги е имал. Изучавайки, обработвайки,  пиейки чисто Слово Божие, той се тренира един ден да мине без всякакви пшеници, ядки, плодове, упражнения, системи и пр., да няма нужда дори от пиене на вода и гледане в слънцето, за да не е жаден и гладен. Защото, казал е Бог, че човек може да се храни и „със всяко Слово Божие“. Като пием Словото, ще.ще знаем, че То е само пръска от Любовта. Такива Човеци съществуват и ние скоро ще ги срещнем между звездите! Първото, което ще ни попитат, е дали можем да им дадем Ново Слово. Ако по пръската ги отведем до Извора, тогава и те ще разберат кое друго не само насища, но и ражда безсмъртния, вечен живот. Ще попият и всемирната истина, че „Няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятеля си“. Ще разберат и най-сложното, най-великото – как да обичаш и различния, притеснителя,  неприятеля.  Ще проумеят и ядката на Божественото Учение, че няма да намериш душата си, ако не загубиш.

Всеки би попитал: „А как да бъда ученик аз, който съм на работа?“ – Първата задача на ученика, докато още има професионални и семейни задължения, е да е перфектен именно там. На работа може да изпълнява житния режим, само ако е сам в стаята си или има колеги, които по никой начин няма да му се присмиват и да го осъждат, а ще му се радват или ще са поне безразлични. В противен случай, единственият изход е са си зобва „нехайно“ зрънце по зрънце  сурово жито, все едно, че яде семки… Може и да намигне на колежката, че това прави човека много секси и го подмладява (ако сам е за личен пример…).  Стратегията ни да печелим свобода и време за окултно ученичество извън системата  „карма йога“ (преизпълняване на задълженията), трябва да е много внимателна и да не накърнява или впечатлява зле никого, ако сме майстори на живота и имаме пластичност и любов. Учителят иска от нас само свободното ни време; а за семейният днес то е един абсолютен минимум или нула. Ако няма никакъв друг начин, ако има неразбиране, единственият изход е отлагане на самоусъвършенстването за в бъдеще – и саможертвено, смирено, енергично,  любовно и предано служене! Бог сам ще реши дали, кога и как да ни освободи, ако сами сме си избрали кармичен капан или сме попаднали в него. Ако ние не изпитваме радост и щастие при служенето на един болен, при несправедливостите на измъчения или егоиста, няма скоро да ни пуснат на свобода.  Щом сме се хванали на хорото, това го е направил нашият вкус и избор или някаква неизбежна обвързаност и тогава се коват най-великите качества – благодарене, търпение, смирение, примирение.  Ако някой отрано е имал високия идеал да бъде ученик, той ще е взел всякакви мерки да не се обвърже с обикновени хора, за да е свободен за нещо по-голямо. Но и да се обвърже, окултният ученик беззаветно служи, като от време на време се оглежда и пита Бога има ли право да напусне хора, които го смъкват надолу с всичка сила. Бог сам ще го освободи, ако следващия път пак няма да поиска да влезе в традиционна конфигурация.

Божественият свят има два полюса – Любов и Чистота. Всички методи, упражнения, правила, режими, пречиствания и пр. са по линия на Чистотата и е много добре да ги изпълняваме, когато сме свободни. Когато животът има друг план за нас, тогава радостта и щастието да сме ведри и  усмихнати и да проявяваме любов при всякакви обстоятелства, дори и да сме в ада, е най-доброто служене на Бога. В него няма мисъл за себе си. Мисълта за себе си, за божественото в себе си, и работата над себе си е приоритет на ученика, който вече е бил не веднъж функционер, страдалец, семеен, труженик, многознайковец, талант, гений и светия. В Епохата на Водолея, самоизявата и саможертвата се сменят от Ученичеството и затова ученикът „лети като торпила към целта на съвършенството“. Брилянтният ученик не позволява никому да го отклони от пътя му, но това не значи, че не знае да се жертва и да помага на страдащите. Бог ни съветва винаги да се отклоним за малко от пътя си, за да помогнем на едно цвете. Но при ученика на Новото това е под пълен контрол и няма такава сила, която да може да го завлече в блатата на старата вселена. Ако с него наедно към съвършенството лети и друга „торпила“ и не иска да го отклони, понеже целта им е еднаква, няма и не може да има по-голямо щастие във вселената! Токовете, които прескачат между двамата и между всички в ятото, устремено към Бога, когато са наблизо или съвсем допрени, не могат да се сравнят с нищо от познатите ни форми на  шемета и блаженството в Битието.

*

Часовете от таблицата по-долу важат за 2008 г. за София. Корекциите за другите градове в България трябва да се вземат от специална таблица в астрономическия календар.